vitality2 (Мария)
14 243

7 июн. 2020 г., 00:56

От верандата

Поэзия » Свободный стих

1.5K 1 4

Залисия в морскосиньо

от прозореца на крайбрежния хотел.

Докъдето се простира погледът –

от вълни постеля,

а над нея – небесен покров.

Чайките с плисък разхвърчат

на пръските капки

светлите отражения.

И като множество дневни светлици

ми намигат – от верандата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

Обич в морскосиньо

33 место

vitality2 (Мария)

Благодаря, Цветето Б.

2020-06-16T06:36:04+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Успех!🍀

2020-06-15T23:24:54+03:00
vitality2 (Мария)

Благодаря, Мария. Макар да познавам ежедневието на моряка от морските новели, магията на морето улавя и мен. То е непредвидима и непокорима стихия.

2020-06-07T11:07:52+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Добре дошла в магичното синьо на това морско предизвикателство, Мария!🌹
Харесаха ми тези " множество светлици", които ти "намигат от верандата"!🍀

2020-06-07T10:45:36+03:00

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...