От верандата

Poetry » Free verse

1.5K 1 4

Залисия в морскосиньо

от прозореца на крайбрежния хотел.

Докъдето се простира погледът –

от вълни постеля,

а над нея – небесен покров.

Чайките с плисък разхвърчат

на пръските капки

светлите отражения.

И като множество дневни светлици

ми намигат – от верандата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Comments

vitality2 (Мария)

Благодаря, Цветето Б.

2020-06-16T06:36:04+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Успех!🍀

2020-06-15T23:24:54+03:00
vitality2 (Мария)

Благодаря, Мария. Макар да познавам ежедневието на моряка от морските новели, магията на морето улавя и мен. То е непредвидима и непокорима стихия.

2020-06-07T11:07:52+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Добре дошла в магичното синьо на това морско предизвикателство, Мария!🌹
Харесаха ми тези " множество светлици", които ти "намигат от верандата"!🍀

2020-06-07T10:45:36+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0