Отбивка
И го видях в мъглите,
чух го във ветровете.
Издишах го с въздишката си...
И го пуснах.
Да броди из горите,
да се лута в световете.
Да остане себе си...
Да не идва никога вече.
Да излезе от живота ми на пръсти.
Тихо да потъне в забрава
и понесъл сърцето ми,
в неговото само аз да остана.
И го превърнах в усмивка,
калила душата завинаги.
И го нарекох "отбивка",
където спират всички изгубени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
