Отбивка

И го видях в мъглите,

чух го във ветровете.

Издишах го с въздишката си...

И го пуснах.

Да броди из горите,

да се лута в световете.

Да остане себе си...

Да не идва никога вече.

Да излезе от живота ми на пръсти.

Тихо да потъне в забрава

и понесъл сърцето ми,

в неговото само аз да остана.

И го превърнах в усмивка,

калила душата завинаги.

И го нарекох "отбивка",

където спират всички изгубени.