Отбивка
И го видях в мъглите,
чух го във ветровете.
Издишах го с въздишката си...
И го пуснах.
Да броди из горите,
да се лута в световете.
Да остане себе си...
Да не идва никога вече.
Да излезе от живота ми на пръсти.
Тихо да потъне в забрава
и понесъл сърцето ми,
в неговото само аз да остана.
И го превърнах в усмивка,
калила душата завинаги.
И го нарекох "отбивка",
където спират всички изгубени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
