Отблъсната
Обичам те...
Но ако дойдеш, аз ще си отида!
Не искам пак да вярвам във любов,
която още незачената, умира.
Не исках в моя път така да дойдеш,
с разсечен поглед и неясни думи.
Не искам никога да ми досаждат
превзети ласки и безумията чужди.
Не искам тихо да живея
в твоята бездушна стая,
а нещо важно винаги да ме смущава.
Не искам във разкош да тъна,
а нищетата някъде да властва важно.
Аз искам непременно Нещо да се случи!
Ако трябва даже черепа си да "прострелям"
и жезъла на времето да ме жигосва,
и думите на кръст да ме разпъват.
Обичам те! Но вече си заклет.
Иди си! Забрави за всичко.
Не вярвам вече в чудеса...
Забравена, премъдра и... Отблъсната!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
