Mar 13, 2007, 10:29 AM

Отблъсната

  Poetry
1.7K 0 11

Обичам те...
Но ако дойдеш, аз ще си отида!
Не искам пак да вярвам във любов,
която още незачената, умира.
Не исках в моя път така да дойдеш,
с разсечен поглед и неясни думи.
Не искам никога да ми досаждат
превзети ласки и безумията чужди.
Не искам тихо да живея
                   в твоята бездушна стая,
а нещо важно винаги да ме смущава.
Не искам във разкош да тъна,
а нищетата някъде да властва важно.
Аз искам непременно Нещо да се случи!
Ако трябва даже черепа си да "прострелям"
и жезъла на времето да ме жигосва,
и думите на кръст да ме разпъват.

Обичам те! Но вече си заклет.
Иди си! Забрави за всичко.
Не вярвам вече в чудеса...
Забравена, премъдра и... Отблъсната!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...