Отчаяние
Затръшната, залостена врата,
злощастна, крехкичка душа.
Защо при теб изчезна радостта?
Къде погуби любовта?
Плачи, дери, крещи,
но никой няма да те чуй - уви.
Замръзнали души ли са това?
Зли хора, зли езици ли пълзят?
О, малко, тъжно чедо, поплачи,
но кървави сълзи сега пусни.
Загубено е щастието твое.
Забравена е детската ти радост.
Май има някой тука да те мрази
и в тинята да се опитва да те сгази.
Застинали на хората сърцата,
захапали са скотове гърлата.
Забравили са май за добротата.
Как трябва да открия слънчевия път?
Кой иска да целуне ми ликът?
Замислено стоя в малка стая,
залавям и замервам всяка лоша мисъл.
Заспивам, искам да заспя и на
горчивата реалност да простя,
... злопаметна, залюбвам пак деня.
Завий се хубаво, добро дете,
покрий го ти добре това сърце.
Тук чакат диви зверове, в
злокобен мрак си вирят свойте носове...
и май от много обич нищо не излиза, най-много
някой лък да те прониза.
07.2002г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
(не настръхнах, съжалявам)
