Отчаяние
И така минава ден,
подир ден,
безразлично гледайки
към мен...
поглед, пълен със
неразбирателство,
каращ ме да се чувствам
в живота ти вмешателство!
Омръзна ми от неизказани
чувства!
Омръзна ми душата все да
е пуста!
Омръзна ми блян да се опитвам
да достигна!
Кога завесата пред очите си
ще вдигна?!
Кога истината ще проумея?
Кога за Него ще спра да
жалея?
Кога ще се науча други
да обичам?
Кога ще спра името му
да изричам...?
Не мога повече така...!
Да живея в несбъдната
мечта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© иреМ Все права защищены
