26 feb 2011, 2:28

Отчаяние

1K 0 2

И така минава ден,

                   подир ден,

безразлично гледайки

                   към мен...

поглед, пълен със

     неразбирателство,

каращ ме да се чувствам

в живота ти вмешателство!

 

Омръзна ми от неизказани

                              чувства!

Омръзна ми душата все да

                                е пуста!

Омръзна ми блян да се опитвам

                        да достигна!

Кога завесата пред очите си

                        ще вдигна?!

 

Кога истината ще проумея?

Кога за Него ще спра да

                               жалея?

Кога ще се науча други

                    да обичам?

Кога ще спра името му

                 да изричам...?

 

Не мога повече така...!

Да живея в несбъдната

                  мечта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© иреМ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....