unsolved-mystery (иреМ) unsolved-mystery (иреМ)
18
26 feb 2011, 2:28

Отчаяние

1K 0 2

И така минава ден,

                   подир ден,

безразлично гледайки

                   към мен...

поглед, пълен със

     неразбирателство,

каращ ме да се чувствам

в живота ти вмешателство!

 

Омръзна ми от неизказани

                              чувства!

Омръзна ми душата все да

                                е пуста!

Омръзна ми блян да се опитвам

                        да достигна!

Кога завесата пред очите си

                        ще вдигна?!

 

Кога истината ще проумея?

Кога за Него ще спра да

                               жалея?

Кога ще се науча други

                    да обичам?

Кога ще спра името му

                 да изричам...?

 

Не мога повече така...!

Да живея в несбъдната

                  мечта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© иреМ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0