Feb 26, 2011, 2:28 AM

Отчаяние

  Poetry » Love
1K 0 2

И така минава ден,

                   подир ден,

безразлично гледайки

                   към мен...

поглед, пълен със

     неразбирателство,

каращ ме да се чувствам

в живота ти вмешателство!

 

Омръзна ми от неизказани

                              чувства!

Омръзна ми душата все да

                                е пуста!

Омръзна ми блян да се опитвам

                        да достигна!

Кога завесата пред очите си

                        ще вдигна?!

 

Кога истината ще проумея?

Кога за Него ще спра да

                               жалея?

Кога ще се науча други

                    да обичам?

Кога ще спра името му

                 да изричам...?

 

Не мога повече така...!

Да живея в несбъдната

                  мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© иреМ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...