13 янв. 2007 г., 01:33

Отчаяние 

  Поэзия
837 0 10
Сега съм обидена, тъмна и няма
и крия в дъха си мечта пъстроока.
Отдавна пораснах и станах голяма,
но тъй и не мога да бъда жестока.

Удави се моята приказка вчера.
Потъна във локва от спомени кални.
Напразно се лутам смеха да намеря -
останах сама със сълзите банални.

А в синия залез на морското лято
дочувам как някой ме моли за песен.
Смутено потръпва под мене земята, 
но аз съм обидена, тъмна и есенна.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??