Jan 13, 2007, 1:33 AM

Отчаяние 

  Poetry
839 0 10
Сега съм обидена, тъмна и няма
и крия в дъха си мечта пъстроока.
Отдавна пораснах и станах голяма,
но тъй и не мога да бъда жестока.

Удави се моята приказка вчера.
Потъна във локва от спомени кални.
Напразно се лутам смеха да намеря -
останах сама със сълзите банални.

А в синия залез на морското лято
дочувам как някой ме моли за песен.
Смутено потръпва под мене земята, 
но аз съм обидена, тъмна и есенна.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??