Сега съм обидена, тъмна и няма
и крия в дъха си мечта пъстроока.
Отдавна пораснах и станах голяма,
но тъй и не мога да бъда жестока.
Удави се моята приказка вчера.
Потъна във локва от спомени кални.
Напразно се лутам смеха да намеря -
останах сама със сълзите банални.
А в синия залез на морското лято
дочувам как някой ме моли за песен.
Смутено потръпва под мене земята,
но аз съм обидена, тъмна и есенна.