2 июн. 2007 г., 00:09

Отчуждени души... 

  Поэзия
573 0 7
Отчуждени души - онемели от тъга и умора.
Задъхани дни - влачат нозе след забързани хора.
Безструнна цигулка стене плахо - за забравена ласка,
а зад влажни клепачи - чиста сълзица проблясва...

Безутешна въздишка - се търкулва унило в тъмата.
В объркани сънища - потопена е вече душата.
Крехка обич - за  капчица нежност се моли , 
но  няма сили с безразличността   да се бори.

Прекършени клонки - след стъпки за миг онемели.
Посипват с прах силни чуства в сърцата замрели.
Изгнила вяра - с шепот беззвучен умира,
а вън денят - безучастен пулсира, пулсира...

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??