2 jun 2007, 0:09

Отчуждени души...

  Poesía
804 0 7
Отчуждени души - онемели от тъга и умора.
Задъхани дни - влачат нозе след забързани хора.
Безструнна цигулка стене плахо - за забравена ласка,
а зад влажни клепачи - чиста сълзица проблясва...

Безутешна въздишка - се търкулва унило в тъмата.
В объркани сънища - потопена е вече душата.
Крехка обич - за  капчица нежност се моли , 
но  няма сили с безразличността   да се бори.

Прекършени клонки - след стъпки за миг онемели.
Посипват с прах силни чуства в сърцата замрели.
Изгнила вяра - с шепот беззвучен умира,
а вън денят - безучастен пулсира, пулсира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....