29 авг. 2007 г., 00:23

... отдадени на Вечността

963 0 5

"На Съпругата ми:"

Огън изгаря Мечтите..
в Лилаво светят Звездите,
от устните отронва се смях...
В душата вали Есен на прах...

Вихър от хлад навява Сълзи...
Очите търсят твойте Лъчи...
пробудили Огън във мен...
Ти си пътя Предизвестен...

Отричаш Любовта дори...
но в Сълзите тя вечно ще гори...
пламък нестихващ... изгарящ...
огън Съмнението... погарящ...

Причина си ти за Дъха ми...
причина Красива... Лилава...
Целуни ме... не диря пощада...
Мигът с теб е Вечна Наслада...

Сняг от Огън ще ти даря...
нека пламъкът вали в нощта...
Бавно ще пристъпим Двама...
на Лилава... Огнена Поляна...

и с устни ще запечатаме Мига...

... отдадени на Вечността

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...