7 июл. 2007 г., 11:20

Отдалечени

1K 0 3
Отдалечени

Случва се това, да -
неописуемата ми мечта,
голямото желание, обзело
сърцето ти - изглежда
като любов, но не е. Защото
ти много бързо ме замени
и плени нечии други очи.
Стената съгради помежду ни
и сега вече не си ти,
а някой друг, стоящ зад
същите тези очи. Е, хората
се променят, но и забравят
за любовта, която им е посветена.
Далеч си ти сега, но и аз
съм далече от твоите очи.
Раздялата, та тя боли.
Затова не искам аз да
те забравя и с последната
надежда протягам към теб
ръка. Но дали ще я приемеш
отново? Дали! Дали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...