7 июл. 2007 г., 11:20

Отдалечени

1K 0 3
Отдалечени

Случва се това, да -
неописуемата ми мечта,
голямото желание, обзело
сърцето ти - изглежда
като любов, но не е. Защото
ти много бързо ме замени
и плени нечии други очи.
Стената съгради помежду ни
и сега вече не си ти,
а някой друг, стоящ зад
същите тези очи. Е, хората
се променят, но и забравят
за любовта, която им е посветена.
Далеч си ти сега, но и аз
съм далече от твоите очи.
Раздялата, та тя боли.
Затова не искам аз да
те забравя и с последната
надежда протягам към теб
ръка. Но дали ще я приемеш
отново? Дали! Дали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...