7 июл. 2007 г., 11:20

Отдалечени

1K 0 3
Отдалечени

Случва се това, да -
неописуемата ми мечта,
голямото желание, обзело
сърцето ти - изглежда
като любов, но не е. Защото
ти много бързо ме замени
и плени нечии други очи.
Стената съгради помежду ни
и сега вече не си ти,
а някой друг, стоящ зад
същите тези очи. Е, хората
се променят, но и забравят
за любовта, която им е посветена.
Далеч си ти сега, но и аз
съм далече от твоите очи.
Раздялата, та тя боли.
Затова не искам аз да
те забравя и с последната
надежда протягам към теб
ръка. Но дали ще я приемеш
отново? Дали! Дали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...