7.07.2007 г., 11:20

Отдалечени

1K 0 3
Отдалечени

Случва се това, да -
неописуемата ми мечта,
голямото желание, обзело
сърцето ти - изглежда
като любов, но не е. Защото
ти много бързо ме замени
и плени нечии други очи.
Стената съгради помежду ни
и сега вече не си ти,
а някой друг, стоящ зад
същите тези очи. Е, хората
се променят, но и забравят
за любовта, която им е посветена.
Далеч си ти сега, но и аз
съм далече от твоите очи.
Раздялата, та тя боли.
Затова не искам аз да
те забравя и с последната
надежда протягам към теб
ръка. Но дали ще я приемеш
отново? Дали! Дали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...