3 сент. 2011 г., 11:58

Отдаване 1

2.7K 0 10

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

В жадуваната пропаст на бедрата ми седефни

се спускаш бавно.... Цял - желание и стон.

Страстта бронзира мускулите ти и прави ги релефни.

Отдаваш се безжалостно на вечния нагон.


Пътуваш ти към мене, към тебе аз пътувам...

По кожата. Безпаметно. Със капчици нектар...

И цяла в теб се стапям, тайфунена бушувам.

Червено е сърцето ми, червено като нар....


Как любиш ме задъхано! С възторжено стенание

изпиваш мойте викове и моя трепет див.

Аз твоя светла струна съм - звънтяща от желание.

А ти си мой докрая. Като сълза щастлив. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...безмълвна ред омаята на този стих... Мнооого хубаво,много!
  • И аз смятам, че точката е излишна. Попих всяка твоя дума, Нина !
  • Много ми хареса!Поздрав и от мен!
  • Това тайфунено бушуване ти се е отразило много добре,Нинче...
    Красив стих!
    Поздрав!
  • Можело да се пише еротична поезия!Препоръчвам горещо на тези под 18години.Нашата йезуитщина няма край...24 часа канали бълват порно.А това трябва до го крием.Не, не ми е смешно.Поздрав,Нина!Продължавай да ни радваш и с еротика,защото го можеш.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...