1 июн. 2010 г., 11:16

... отдавна...

500 0 1

Погледни ме!

Виждаш ли?....Не можеш..?!

Всъщност, зная, че не искаш... можеш, но...

Приличаме си двамата – две капки сред вълните

от боклук и мръсотия във душите.

Давим се в море от “НИЕ”, а сме толкова сами...

Виждаш ли?... това е вече безразлично.

Знам, че от калта едва ли някога ще се измъкна.

Ако само можех по-бързо и дълбоко да потъна...

Няма смисъл.

Истината е, че винаги опитвам, но не мога вечно!

Утре може би ще кажа “стига”!?

По-добре ще е да го направя още днес.

Не разбирай, че не искам да живея –

съществуването ме убива!

И в препускащото днес забравих, но и по-добре ще е

да няма утре.

………………………………………………………….

Ще ми липсваш, знаеш ли?!?

Всъщност, иска ми се да не чувствам...

Ако можех да се потопя в бездънна, черна нощ и да летя в нищо...

Щастието никога не е било на моята страна –

Едва ли и сега ще бъде! – ще ми липсваш, знам.

И няма да заспя в сладостна утеха, ако и на теб, дори и мъничко ти липсвам -

(а аз така го искам!) –

защото тогава... накъде съм тръгнал...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей и добре дошъл в този сайт на личното творчество!
    Хареса ми стихотворението!
    И аз преди 3 месеца изказах същите думи - всеки ден си казвах "стига"!!!, но програмата на чувствата ме връщаше отново и отново...
    И, времето не лекува!
    Лекува само осъзнаването....

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...