Отдавна
745
0
0
Снимах отдавна красиво момиче,
снимах денят зад парченце хартия.
Сякаш няма в него парченце хартия,
а усмивка и спомен, и красиво момиче.
Да ви призная, нямам я вече до мен,
не очаквайте ползотворен съвет.
Аз за живота нищо не знам
и снимки не правя, виждам я сам.
Тя се разхожда в ума ми с обувки,
с токчета и рокля без гръб.
Не познавам чужди целувки
така както познавам техният звук.
...
а тя сега е с друг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Ценов Все права защищены
