Снимах отдавна красиво момиче,

снимах денят зад парченце хартия.

Сякаш няма в него парченце хартия,

а усмивка и спомен, и красиво момиче.

Да ви призная, нямам я вече до мен,

не очаквайте ползотворен съвет.

Аз за живота нищо не знам

и снимки не правя, виждам я сам.

Тя се разхожда в ума ми с обувки,

с токчета и рокля без гръб.

Не познавам чужди целувки

така както познавам техният звук.

...

а тя сега е с друг