8 февр. 2007 г., 14:08

Отдавна си пораснала голяма

1.3K 0 5

Отдавна си пораснала голяма,
а искаш все мъничка да си ти,
все още казваш ти по детски "мама"
и грее радост в твоите очи.

Но нещо те тревожи и задавя
и мъка някаква над теб тежи.
Какво ли те очаква? Не мечтаеш
и с мъка сдържаш първите сълзи.

С приятелите утре се разделяш
и всеки следва своята мечта,
в очите капки вярност аленеят
примесени със бисерна роса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменуга Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Како Нуше,за капките се преписваш (от преди 30 години).
    Няма да ти пиша лош (1), ще го приема като редакция.
    Обади се. Ники
  • Това на Тинету ли е посветено?
    Аз няма да казвам коя съм, но бих си позволила да те цитирам с много обич:
    "В джоба леля Нуша
    крие сладка круша,
    ще си хапне круша
    всеки, който слуша!"
  • Стих,написан не от ръката ти,а от душата...Онемях...
  • Много хубав стих!!! Така е при раздяла!!! Поздрави!!!
  • Много хубав стих,
    весело тъжно звучи.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...