Отдавна си пораснала голяма,
а искаш все мъничка да си ти,
все още казваш ти по детски "мама"
и грее радост в твоите очи.
Но нещо те тревожи и задавя
и мъка някаква над теб тежи.
Какво ли те очаква? Не мечтаеш
и с мъка сдържаш първите сълзи.
С приятелите утре се разделяш
и всеки следва своята мечта,
в очите капки вярност аленеят
примесени със бисерна роса.