Отдавна си пораснала голяма,
а искаш все мъничка да си ти,
все още казваш ти по детски "мама"
и грее радост в твоите очи.
Но нещо те тревожи и задавя
и мъка някаква над теб тежи.
Какво ли те очаква? Не мечтаеш
и с мъка сдържаш първите сълзи.
С приятелите утре се разделяш
и всеки следва своята мечта,
в очите капки вярност аленеят
примесени със бисерна роса.
© Теменуга Цонева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
