Отечество мое

Отечество мое, тъй мило,
с твоя пламък аз горя.
Аспаруховото знаме
води ме, то е светлина.

Буквите на Кирил и Методий
с трепет пиша и изричам.
С Вазовото "АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ"
на теб, Българийо, се вричам.

С морен поглед от високо
за Левски често пея песента.
В Балкана, Рила и Пирина
дишам Ботевата свобода.

А в добруджанските поля
златно жито стривам с ръка.
В Тракия венец завивам,
на морето слушам песента.

Обичам те, Отечество мое!
Аз късче малко съм от теб
и ще те пазя от злините,
от дедите - мъдър завет.