Feb 18, 2011, 4:34 PM

Отечество мое

  Poetry » Civic
946 1 0


     Отечество мое

Отечество мое, тъй мило,
с твоя пламък аз горя.
Аспаруховото знаме
води ме, то е светлина.

Буквите на Кирил и Методий
с трепет пиша и изричам.
С Вазовото "АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ"
на теб, Българийо, се вричам.

С морен поглед от високо
за Левски често пея песента.
В Балкана, Рила и Пирина
дишам Ботевата свобода.

А в добруджанските поля
златно жито стривам с ръка.
В Тракия венец завивам,
на морето слушам песента.

Обичам те, Отечество мое!
Аз късче малко съм от теб
и ще те пазя от злините,
от дедите - мъдър завет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....