Feb 18, 2011, 4:34 PM

Отечество мое

  Poetry » Civic
936 1 0


     Отечество мое

Отечество мое, тъй мило,
с твоя пламък аз горя.
Аспаруховото знаме
води ме, то е светлина.

Буквите на Кирил и Методий
с трепет пиша и изричам.
С Вазовото "АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ"
на теб, Българийо, се вричам.

С морен поглед от високо
за Левски често пея песента.
В Балкана, Рила и Пирина
дишам Ботевата свобода.

А в добруджанските поля
златно жито стривам с ръка.
В Тракия венец завивам,
на морето слушам песента.

Обичам те, Отечество мое!
Аз късче малко съм от теб
и ще те пазя от злините,
от дедите - мъдър завет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...