Липсваш ми, а днес е едва понеделник.

До следващия има много - седем дни.

Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,

а сега не мога да те видя даже за миг.

Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен

и влачи монотонно две стрелки.

Хм! Дали наистина е, както мислят всички - верен?

Навън е облачно и пак се кани да вали.

Потърсих те със поглед отвъд булеварда.

Далече беше ми - през няколко платна.

Отпивам три глътки от ментовата запарка

и облягам на стола уморено глава.