17 дек. 2014 г., 21:17

Отегчено

564 0 0

Липсваш ми, а днес е едва понеделник.

До следващия има много - седем дни.

Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,

а сега не мога да те видя даже за миг.

 

Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен

и влачи монотонно две стрелки.

Хм! Дали наистина е, както мислят всички - верен?

Навън е облачно и пак се кани да вали.

 

Потърсих те със поглед отвъд булеварда.

Далече беше ми - през няколко платна.

Отпивам три глътки от ментовата запарка

и облягам на стола уморено глава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...