17 дек. 2014 г., 21:17

Отегчено

560 0 0

Липсваш ми, а днес е едва понеделник.

До следващия има много - седем дни.

Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,

а сега не мога да те видя даже за миг.

 

Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен

и влачи монотонно две стрелки.

Хм! Дали наистина е, както мислят всички - верен?

Навън е облачно и пак се кани да вали.

 

Потърсих те със поглед отвъд булеварда.

Далече беше ми - през няколко платна.

Отпивам три глътки от ментовата запарка

и облягам на стола уморено глава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....