17 дек. 2014 г., 21:17

Отегчено

562 0 0

Липсваш ми, а днес е едва понеделник.

До следващия има много - седем дни.

Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,

а сега не мога да те видя даже за миг.

 

Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен

и влачи монотонно две стрелки.

Хм! Дали наистина е, както мислят всички - верен?

Навън е облачно и пак се кани да вали.

 

Потърсих те със поглед отвъд булеварда.

Далече беше ми - през няколко платна.

Отпивам три глътки от ментовата запарка

и облягам на стола уморено глава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...