17 июл. 2007 г., 23:18

Отговор 

  Поэзия
620 0 0
Спокойствието, в което живея,
меко казано, ме плаши.
Кога успях да преодолея
тревогите за бъдещето си
и миналото ми, което с мен се влачи
навсякъде.
Притесняват ме хилядите пътища,
които не озадачават крачките ми,
случайно определящи посоката,
без да се интересуват от последствията
и от потенциалните бедствия.
Безнадеждно устремена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Все права защищены

Предложения
: ??:??