Jul 17, 2007, 11:18 PM

Отговор

  Poetry
746 0 0

Спокойствието, в което  живея,
меко казано, ме плаши.
Кога успях да преодолея
тревогите за бъдещето си
и миналото ми, което с мен се влачи
навсякъде.
Притесняват ме хилядите пътища,
които не озадачават крачките ми,
случайно определящи посоката,
без да се интересуват от последствията
и от потенциалните бедствия.
Безнадеждно устремена
в неведeние към какво и накъде,
се опасявам, че съм заблудена
като кукла в нечии ръце.
Не се чувствам жива,
а заплашвана и примирена
да съществувам в константа.
Много лесни въпроси
останаха само зададени.
Мълчанието им отговор е,
че сме безмилостно мамени.
Бъдещето е неизвестно, затова непроменимо
както миналото, впило нокти в същността ни.
Ще пием собствените си лъжи неутолимо,
за да се впишем в хармонията
и да живеем безсрамно спокойно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...