2 нояб. 2007 г., 14:57

Отговор 

  Поэзия » Оды и поэмы
672 0 0

Отговор

 

Един ден ти дойде и ми каза:

“Напиши един стих и за мен.”

Няколко малки думички изрече ти,

скрили толкова много зад себе си.

Не е лесно да се стори това.

Нищо не пречи да измисля нещо,

да говоря за приятелството ни,

за привързаността и дори малко любов.

Но, помисли за миг, това ли искаш?

Нищо не пречи да изразя хиляди чувства,

но ще знаеш ли дали са истина те?

Лесно е да се пиши за природата,

за деня и нощта, за луната и звездите,

лесно е, когато описваш дадено чувство.

Но това не е същото...

В този миг си мисля за теб

и се чудя как да ти отговоря.

От първия ден, когато те видях,

открих в теб приятел скъп.

Спомням си времето, когато

прекарвахме часове наред в разговори

и се усмихвам: тези спомени са ми скъпи.

Дори след още десет, дори двадесет години

искам пак така да се събираме,

Да видя усмивката ти, да ти отвърна с друга.

Бъдещето е неизвестно, съдбата – страшна,

но това няма да ме спре да си мисля:

“Искам и утре да ти видя, приятелю мой.”

 

Ти поиска няколко кратки реда,

отговор на скрит въпрос,

И аз ти давам своя отговор:

“Това си ти за мен, днес и за бъдеще.”

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??