lorsa (Лора Димитрова)
96 385
10 нояб. 2011 г., 10:18

Отговорът! 

  Поэзия » Любовная
1390 1 21

Имам фобия от тесните пространства

и във кожата си трудно се побирам;

тя по шева би се пръснала отдавна,

ала ципът на устата ми я спира.

И една такава – сюрреалистична

(несъшита от копринените нишки

на обърканото ми тебеобичане)

не научих през очите ти да виждам.

Tи го каза. Че не ми се получава.

И развих алергия към телефона.

И по мене копчетата разкопчавам -

но зеленото за теб държа. Основно.

... разболя ме – като тюлено платно съм;

тесногръда, че не мога да приема

как с върха на устните си бях на косъм

лекомислено вината да поема,

но поех го само удара под кръста.

Че зад щорите докосвам тишината.

Имам фобия от тесни промеждутъци -

от „Не, мерси.” до „Казах ти отдавна!”

... и защото ти е повече от ясно -

уморих се като плат да се прегъвам,

знам – и в твойта кожа става все по-тясно.

Но да си дебелокож си е... разумно.

Затова – успя! Разкъсай ме по шева.

Да, оплетохме конците. Нека спрем!

 

... но преди да дръпнеш щорите пред тебе...

Научи ме, моля те,

да съм перде.

© Лора Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??