Отблъсна ме като прокажена
и сърцето ми в болка извика:
- Върни се - но думите
залепнаха в стените влажни
в позата на безобидно неприличие
и гордостта ти се изсмя над мене.
- Чакай ме - а ти забързан
отиде някъде във неизвестното
и само стъпките отекваха
преследвани от моя нежен поглед.
Отиде си, когато беше щастието беше близо.
Остави ме, а никога не съм го искала. ...