Nov 19, 2005, 9:38 PM

Отхвърлена любов 

  Poetry
1035 0 0
             Отблъсна ме като прокажена
             и сърцето ми в болка извика:
             - Върни се - но думите
             залепнаха в стените влажни
             в позата на безобидно неприличие
             и гордостта ти се изсмя над мене.
             - Чакай ме - а ти забързан
             отиде някъде във неизвестното
             и само стъпките отекваха
             преследвани от моя нежен поглед.

             Отиде си, когато беше щастието беше близо.
             Остави ме, а никога не съм го искала.
             Не ми остава нищо друго
             освен да бъда съдница на времето.
             Не исках, а така е трудно,
             не си представях живота без тебе.
             О, спри сърце - измъчвано до лудост,
             вкамени се, замри, замълчи.
             Аз трошици не ща да събирам -
             трохите на последната любов.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??