19 авг. 2006 г., 10:07

Отиде си

1.2K 0 3

 Отиде си

Отиде си - не каза сбогом;
не ме погали със ръка
и сякаш нещо като огън
опари моята душа.

Отиде си - не ме погледна;
с очи не ме окуражи
и болка ми сърцето стегна,
и още в клещи го държи.

Отиде си - дали го исках
не ме попита ти дори.
Сълзите си в очите стисках
дано... - по малко да боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Минков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Влади, болката изостря сетивата ни за неща, които когато сме щастливи не забелязваме. Така, че колкото и да ти е странно, ще ти кажа: наслади И се, изживей я и продължавай напред. Искрени са стиховете ти и затова ми харесват. Поздрав!
  • Хубаво е . Не ти ли звучи по-добре във втори куплет: а болката сърцето стегна...
    Поздрав Владимир
  • Хубаво е!Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...