Отиде си
Отиде си - не каза сбогом;
не ме погали със ръка
и сякаш нещо като огън
опари моята душа.
Отиде си - не ме погледна;
с очи не ме окуражи
и болка ми сърцето стегна,
и още в клещи го държи.
Отиде си - дали го исках
не ме попита ти дори.
Сълзите си в очите стисках
дано... - по малко да боли!
© Владимир Минков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
