Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
5 мая 2009 г., 21:53

Отиде си...

678 0 3

Отиде си...
Заплакаха дърветата,
заплака и небето...
Вятърът гневно запищя
срещу жадната песен на морето.
Няма те,
а въздухът още долавя аромата ти.
Няма те,
а земята още усеща ходилата ти.
Няма те,
а в шума още отеква ехото ти.
Болна съм.
Безмълвна...
Празна...
Носталгична...
Мъчна...
Сама...
Отново сама,
галеща с лицето си водните капки горчива смола,
оставящи диря по изораните вече -
напити със засъхнала смола пътища.
Къде отиде изворът ми?
Къде отидоха децата в него?
Едва ли вятърът ще ми каже...
[Няма я ветреницата му...]

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0