Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
5.05.2009 г., 21:53

Отиде си...

673 0 3

Отиде си...
Заплакаха дърветата,
заплака и небето...
Вятърът гневно запищя
срещу жадната песен на морето.
Няма те,
а въздухът още долавя аромата ти.
Няма те,
а земята още усеща ходилата ти.
Няма те,
а в шума още отеква ехото ти.
Болна съм.
Безмълвна...
Празна...
Носталгична...
Мъчна...
Сама...
Отново сама,
галеща с лицето си водните капки горчива смола,
оставящи диря по изораните вече -
напити със засъхнала смола пътища.
Къде отиде изворът ми?
Къде отидоха децата в него?
Едва ли вятърът ще ми каже...
[Няма я ветреницата му...]

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0