Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
5 may 2009, 21:53

Отиде си...

680 0 3

Отиде си...
Заплакаха дърветата,
заплака и небето...
Вятърът гневно запищя
срещу жадната песен на морето.
Няма те,
а въздухът още долавя аромата ти.
Няма те,
а земята още усеща ходилата ти.
Няма те,
а в шума още отеква ехото ти.
Болна съм.
Безмълвна...
Празна...
Носталгична...
Мъчна...
Сама...
Отново сама,
галеща с лицето си водните капки горчива смола,
оставящи диря по изораните вече -
напити със засъхнала смола пътища.
Къде отиде изворът ми?
Къде отидоха децата в него?
Едва ли вятърът ще ми каже...
[Няма я ветреницата му...]

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0