Monny (Симона Гълъбова) Monny (Симона Гълъбова)
2 223
5 may 2009, 21:53

Отиде си...

679 0 3

Отиде си...
Заплакаха дърветата,
заплака и небето...
Вятърът гневно запищя
срещу жадната песен на морето.
Няма те,
а въздухът още долавя аромата ти.
Няма те,
а земята още усеща ходилата ти.
Няма те,
а в шума още отеква ехото ти.
Болна съм.
Безмълвна...
Празна...
Носталгична...
Мъчна...
Сама...
Отново сама,
галеща с лицето си водните капки горчива смола,
оставящи диря по изораните вече -
напити със засъхнала смола пътища.
Къде отиде изворът ми?
Къде отидоха децата в него?
Едва ли вятърът ще ми каже...
[Няма я ветреницата му...]

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0