Отиде си и всичко промени се.
В очите няма вече светлина...
Болката във онзи миг роди се
в гнездото, свито в моята душа.
Отиде си, във мен остави зима,
вихрушки луди, правещи кълбо...
Сърце ще страда, докато те има,
ще търси теб до земното недро.
Отиде си, дори не се обърна...
А аз стоях със пламнала душа!
С надежда, че мога да те върна,
откъснах от окото си сълза... ...