Отиде си
Отиде си и всичко промени се.
В очите няма вече светлина...
Болката във онзи миг роди се
в гнездото, свито в моята душа.
Отиде си, във мен остави зима,
вихрушки луди, правещи кълбо...
Сърце ще страда, докато те има,
ще търси теб до земното недро.
Отиде си, дори не се обърна...
А аз стоях със пламнала душа!
С надежда, че мога да те върна,
откъснах от окото си сълза...
Поставих я в ръката ти студена,
но не успях да разтопя леда...
Стоя на прага, някак примирена,
със болката и своята съдба...
Отиде си, а аз... останах сянка,
която скита нощем из града...
със нежната и женствена осанка,
но вътре празна кукла без душа!
Отиде си и всичко промени се.
В очите няма вече светлина...
Болката във онзи миг роди се
в гнездото, свито в моята душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Илиева Todos los derechos reservados
