zizi1 (Таня Илиева)
48 238
15.04.2010 г., 0:20 ч.

Отиде си 

  Поезия » Любовна
1310 0 2

Отиде си и всичко промени се.
В очите няма вече светлина...
Болката във онзи миг роди се
в гнездото, свито в моята душа.

Отиде си, във мен остави зима,
вихрушки луди, правещи кълбо...
Сърце ще страда, докато те има,
ще търси теб до земното недро.

Отиде си, дори не се обърна...
А аз стоях със пламнала душа!
С надежда, че мога да те върна,
откъснах от окото си сълза...

Поставих я в ръката ти студена,
но не успях да разтопя леда...
Стоя на прага, някак примирена,
със болката и своята съдба...

Отиде си, а аз... останах сянка,
която скита нощем из града...
със нежната и женствена осанка,
но вътре празна кукла без душа!

Отиде си и всичко промени се.
В очите няма вече светлина...
Болката във онзи миг роди се
в гнездото, свито в моята душа.

© Таня Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Татяна, част от мен си отиде след твоя стих... ! Възхитен съм!
  • Много липсва на онези, които много желаят! Поздрав за тази сила!
Предложения
: ??:??