Отиде си! Какво сега да правя?
Нощите са пълни с празнота.
И денят – проклетникът не ми оставя
право да избирам. Срамота!
А захвърлените спомени във ъгъла
бодат очите ми с игла от хаос
и питат ме надменно колко съм се лъгала
в преценката за влюбения гларус.
Повдигам чашката от жлъч препълнена
и отпивам малка глътка. После – две.
Горчи ми. Но може би съм сънена,
а бутилката отляво още ме зове. ...