Отиде си
Отиде си! Какво сега да правя?
Нощите са пълни с празнота.
И денят – проклетникът не ми оставя
право да избирам. Срамота!
А захвърлените спомени във ъгъла
бодат очите ми с игла от хаос
и питат ме надменно колко съм се лъгала
в преценката за влюбения гларус.
Повдигам чашката от жлъч препълнена
и отпивам малка глътка. После – две.
Горчи ми. Но може би съм сънена,
а бутилката отляво още ме зове.
Правя крачка към прозореца едва-едва
да зърна утрото от падащи звезди.
О! Но аз изпускам настъпваща зора,
готова щастие да пръска. Да гори.
Нищо, че опиянена съм сега.
За мен се сливат всички „утре” и „вчера”.
Ти отиде си. Кога ли бе това?
И кога ли ще престана да треперя?
© Биби All rights reserved.
