rnedeva@mail.bg (Ралица Недева Недева)
22 81
8 июл. 2009 г., 16:03

Отиде си... 

  Поэзия » Любовная
1205 0 3

Мрачен ден, в душата ми е тъмно.

Какво угаси искрата в мен?

Ти не ми звъниш и чакам

отново слънцето да дойде в моя ден.

 

И да сияя с целия си блясък,

и да излъчвам топлина,

дори да знам, че, като пясък

между пръстите, отива си от мене

                                      младостта!

 

Дали отново всичко пак ще се повтори,

дали ще бъда пак щастлива?

Ти не искаше да си втория,

аз не бях с чувствата си пестелива...

 

А когато човек душата си разкрие,

загадката умира.

Все нещо трябва да се скрие,

тогава само любовта се спира.

© Ралица Недева Недева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...дали ще бъда пак щастлива?"
    .............................................................
    Пожелавам сбъднати мечти и много щастлива да си ти! БЪДИ!
    ПОЗДРАВИ!
  • "А когато човек душата си разкрие,
    загадката умира."

    Ухаа! право в десятката!
    Хареса ми стихът ти, поздрави!
  • Загадъчно.
Предложения
: ??:??