Отиде си...
Мрачен ден, в душата ми е тъмно.
Какво угаси искрата в мен?
Ти не ми звъниш и чакам
отново слънцето да дойде в моя ден.
И да сияя с целия си блясък,
и да излъчвам топлина,
дори да знам, че, като пясък
между пръстите, отива си от мене
младостта!
Дали отново всичко пак ще се повтори,
дали ще бъда пак щастлива?
Ти не искаше да си втория,
аз не бях с чувствата си пестелива...
А когато човек душата си разкрие,
загадката умира.
Все нещо трябва да се скрие,
тогава само любовта се спира.
© Ралица Недева Недева All rights reserved.
