Иржи (Ирина Филипова)
199 6666
24 февр. 2017 г., 02:25

Отиде си 

  Поэзия
675 0 7

            ОТИДЕ СИ

                            В памет на сестра ми    
           

       Не смогнах да ти кажа "сбогом",
       не чаках близкия ти край,
       стовари се вестта – същински огън,
       и мъката изпълни ме открай-докрай!
            Не вярвах, че е истина и търсех
            по нещо да изглеждаше така
            освен, че спря писмата – ти си искала
            да изживееш болката сама...
       Била си болна, много болна.
       Защо не сподели със мен?
       Защо изчака болестта злокобна
       да те обхваща ден след ден?
            И там далече си била сама –
            ни майка, ни сестра, ни свои –
            дори в Париж и по света –
            най-нужни са роднинските покои...
       А ти си знаеше как беше.
       Цената да си сам-сама
       и радост, скърби ти делеше
       с семейство малко – у дома....
            Дали щях да те излекувам,
            да бях ти казала "бон шанс" –
            аз тия думи като чувам
            олеква ми във този час!
       Да бях ти плиснала водичка
       и всичко щеше да е в ред.
       Дарила бих ти мое всичко
       и бих извикала "късмет"!
            А тръгна ти сама по пътя,
            от който връщане не може.
            Не те изпратих със целувка
            и росна китка не ти сложих!
       Защо, защо съдбата питам
       отне сестра ми толкоз рано
       и в мислите в Париж отлитам
       с надежда то да не е вярно!!!

 

28.01.2017

 

© Ирина Филипова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мила Иржи, напълно разбирам болката ти!
    Загубата на близък човек несъмнено е най-лошото и тежко нещо!
    Мир на праха й!
  • Благодаря,Рени,всичко това,което коментира Веси, е старо,виждаш и коментарите колко са малко,за една....неизвестна още!А сега съм щастлива,имам и приятели вече!
  • Иржи! Поклон пред паметта и!
    Респект към теб! Много силно стихотворение!
  • Ето за това ти казвах,Веси,беше внезапно,беше неочаквано,беше по-малка от мен....И сега не мога да повярвам,че я няма,нали и без друго се виждахме веднъж годишно....
  • Ох, Иржи, буца ми заседна на гърлото... Извира от дълбините на едно любящо сърце. Мир на праха й!
  • Благодаря,Цвети!Беше много лично изживяване,но съм доволна от оценката ти,защото едно е да говориш за тъжни неща,друго е да ги изразиш премерено,с малко думи .За съжаление болшинството от моите творби са тъжни....
  • Този стих увисва на шията и стяга безмилостно... Силен, дълбок, страшен...
    Поезията е мощен инструмент, но истинската сила е в сърцата ни...
Предложения
: ??:??