Отиде си
ОТИДЕ СИ
В памет на сестра ми
Не смогнах да ти кажа "сбогом",
не чаках близкия ти край,
стовари се вестта – същински огън,
и мъката изпълни ме открай-докрай!
Не вярвах, че е истина и търсех
по нещо да изглеждаше така
освен, че спря писмата – ти си искала
да изживееш болката сама...
Била си болна, много болна.
Защо не сподели със мен?
Защо изчака болестта злокобна
да те обхваща ден след ден?
И там далече си била сама –
ни майка, ни сестра, ни свои –
дори в Париж и по света –
най-нужни са роднинските покои...
А ти си знаеше как беше.
Цената да си сам-сама
и радост, скърби ти делеше
с семейство малко – у дома....
Дали щях да те излекувам,
да бях ти казала "бон шанс" –
аз тия думи като чувам
олеква ми във този час!
Да бях ти плиснала водичка
и всичко щеше да е в ред.
Дарила бих ти мое всичко
и бих извикала "късмет"!
А тръгна ти сама по пътя,
от който връщане не може.
Не те изпратих със целувка
и росна китка не ти сложих!
Защо, защо съдбата питам
отне сестра ми толкоз рано
и в мислите в Париж отлитам
с надежда то да не е вярно!!!
28.01.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
