Отиде си... Завинаги...
Там, някъде далеч от мен,
по-щастлив ли си, не знам!
В другите дали виждаш мен,
или вече не си тъй сам?!
Не зная помниш ли още моето лице
и времето, което прекарахме?
Помниш ли, че живееш в моето сърце
и онези думи, които така и не си казахме?
Помниш ли моментите красиви
и чувствата помежду ни?
Помниш ли, че бяхме щастливи
и нямаше нужда от думи?
Зная, че се чувстваше сам,
не ти стигна любовта в моите очи.
Ти отдавна искаше да бъдеш там,
с нея копнееше да си.
Аз знам - обичаше я много повече,
затова си тръгна без "Сбогом",
отиде при нея толкова далече,
без да видиш, че ме боли безумно много!
Замина си - остави тишина
и всички онези болезнени спомени.
Замина и ме остави в самота,
и чувствата остави някъде заровени!
Отиде си завинаги, знам
и остави на болката да ме разбие!
С нея сега си там
целуни я от мен,
а аз ще дойда щом самотата ме убие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Все права защищены
