Отидоха си, комшу...

Поэзия » Философская

897 0 14

Хей там, отгоре, на баира
пет къщички, под връх стоик.
Ни "Бърза Помощ" ги намира,
ни пощальонът носи плик...

Тежко се съмва. Пак валяло.
От вятър портичката хлипа.
Завива куче на умряло.
Привършил на живота клипа.

Със пот катеря по скалата.
Във гърлото напира вик.
Лежат, прегърнати в кревата,
старица труп, до труп старик...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

biju49 (Божана Бакърджиева)

ммдааа...Запознах се с млад човек(около 30 +няколко г.),живеещ на село-в града няма работа и доде се разписва на месец при безработните,отишъл да гледа болната си,самотна баба.Попитах го колко е голямо селото,той каза било голямо-сигурно 350-400къщи...,а колко хора,колко жители има?Отговорът беше:Чакай да си ги преброя...и след малко:23 +мен,станахме 24.Та това е дейсвителността у наше село.
Благодаря за стихото,Зем!

2010-06-21T23:56:51+03:00
ivelinage2 (Ивелина Симеонова)

Уви! Опустява не само махалата, опустява България!

2010-06-09T23:02:43+03:00
paula (Паула Петрова)

Тъжната истина..
Поздрав, Зем!

2010-06-09T20:45:34+03:00
teodorka (Теодора)

Разплаква...
Поздрав за стиха,Зем!

2010-06-09T20:16:26+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Тъжна истина!Хубав стих!Поздрав!

2010-06-09T18:10:32+03:00